автор: krasnoludek

Три щипки спомени на прах,
целувки течни и да са от шията,
прибавяш огорчение на вкус-
и ето я, готова е магията.

Така се става качествена вещица,
от болка да не ти остане дъх,
когато вечер другите прегръщат се,
да те покрива тебе само мъх.

Танцуваш само с бесовете си,
учителите ти са истински кошмари,
твой дом са само лесове,
милувките за теб ще са шамари.

Не, не е лесно да си качествена вещица,
да бъдеш спирка само за самотници,
за болките сама да си си пещ,
за чуждите- да бъдеш гробница.

Накрая, знаеш, те изгарят,
за да отидеш приживе в ада
така почитат те. И те признават.
Добрите вещици изгарят ги на клада.