автор: diurd

Твоят тъмен триъгълен спомен за дъжд,
моят първи опит да бъда аз мъж!

Ти съблече оскъдните дрехи и там
запламтяха гърдите ти - огън и плам.

И се вдигна всичко мъжко у мен,
даже този, който бе сух и студен.

Твоят тъмен триъгълик, от влага горящ
ме погълна - аз, плахият, земният паж1

ще търся устата и ушната мида -
за теб, и за мен, и за Виденов.