След пределния удар, притихна Река,
като лакът извит във полата.
Тя от болка се сгърчи и от срам зарида,
като куче скимти Планината.
Но Реката не знае как да обича.
Тя умее да удря... и бяга.
Като тънка змия през очите изтича,
като крива овчарска тояга.
Планината е тъжна, светлоока жена.
Тя притиска гръдта си в небето.
и една много остра и ярка звезда
като нож й прониза сърцето...