автор: dyx

10.12.2009 около 12 и 30 на обяд,изкачих се до моето любимо горско местенце.Денят е облачен,но това са просто условия,вън от мен,които нямат значение.Това разбрах докато се изкачвах към Върха си.Условията нямат значение.Осъзнавам колко съм страдал заради условията и не само аз,но и повечето,които познавам,а може би и цялото човечество
...и ето достигнах до този миг,в които разбирам,че условията вече нямат сила над моя живот,не и силата,която съм им приписвал до сега.Един приятел ми каза,че ще открия свободата отвъд най-смелите си мечти,когато разбера,че щастието ми не зависи от ова,което е извън мен,но само от това на което избера да обърна внимание.Разсъждавах върху тези думи,толкова много и толкова често,че те се превърнаха в част от мен...и в действителност излезе,че нищо не е между мен и света,между мен и хората,между мен и условията.Всичко е между мен и Бог.Защото някой може да дойде и да ми каже ти си лош човек,и в този момент да избера-да мисля това,което той ми казва т.е. да завися от условията или да мисля за това,което чувства в мен душата ми,сърцето ми,това което мисли Бог за мен.Мога да изпитам тази безусловна любов,която освобождава и прави човека като птица.Или пък нещо друго-времето е дъждовно,студено е и мога да се асоцирам с това и също да бъда мрачен,но мога и да избера нещо друго.Мога да избера да виждам величието на природата във всичките и краски.Защото тя е красива не само,когато е слънчева и усмихната,но и когато е "мрачна" и дъждовна.Това са просто условия,а вътрешното ми пространство е храм,в който Бог иска да влезе и да живее,ако му позволя да стори това.А какво е Бог ако не вечната радост и пълното приемане,и как Той може да заживее в мен,ако не бъда като Него-вечна радост и пълно приемащ.Това,което разбирам е ,че външния свят си е външен свят,а вътрешния си е вътрешен.Когато отклоня вниманието си от външния свят и работя в моя вътрешен свят,допускайки Бог,тогава като по чудо установявам,че външният свят се е променил и така разбирам-моя външен свят е отражение на моя вътрешен свят.Ако си позволявам да откликвам беучастно на това,което се случва вън от мен-тогава,когато се случват хубави неща се радвам,а когато са лоши страдам,но когато се грижа за себе си ,за това,което усещам,когато приемам беусловно чувствата си,когато си казвам:Боже покави ми как мога да бъда щастлив при всички условия,Бог ми казва-"Дете мое обърни се с цялото си лице към Мен,защото Аз съм твоето щастие.Тогава,когато сърцето ти живее в любовта ми,и приема това,което му давам,тогава можеш да си щастлив при всякакви условия."
Всеки може да Живее в безусловната лубов.Всеки е творец на своя свят.Всеки е можещ и знаещ.Всеки е свободен и всеки сам решава колко от тази свобода да си даде,и това е,което се разкрива пред погледа ми сега.Това,което се случва на нас в този момент не е толкова важно.Важното е през какви очи го възприемаме.През очите на миналото,през очите на страха,през очите на условността или през очите на истинската любов,през очите,които рзкриват великолепието на Живота.
ДА!ДА!Хубаво е да ценим,Живота,до такава степен,че да го оставим да ни Живее.
"който загуби живота си заради Мен,ще го намери"