автор: Stefania

Тиха нощ, дълбока тишина.
И нахлуха спомени.
И в сънищата сливахме се в едно.
Телесно и духовно съединение.
Съединение на две сърца човешки,
повтарящи се в свойте грешки.
Грешки и копнежи.
Блянове и спомени,
обвити в трепети любовни.
Ръцете търсещи се в тайно съкровение.
Очите взиращи се в нямото безвремие.
Безвремието на слънца пламтящи
и звездите в сияние блестящо.
Свидетели безмълвни в тишината
на една любов потънала дълбоко в сърцата.
Скрила се от свят и хора,
от безкрайната умора,
умората на битието.
Но дълбоко врязала се и разкъсала сърцето.
И на части го раздира.
И плаче там всемира.
И сълзите кървави се стичат.
И капките в розов цвят се вричат.
И сливат се в ново съединение.
И ражда се поредното творение.
Творението на любовното забвение.