автор: pisanici_com

Площадите плачат през свойте фонтани,
кълват дробовете им гълъби.
Площади с цвета на вечерните врани,
площадите – стари и гърбави
Вървя по дланта на единия от тях,
бързам често, в работно безумие.
Нито роден, ни мой, в този чужд тъжен град
боледуващ площад - от безлюдие.

А неделната църква, надменна и зла,
укорително бие камбани,
като млада, сърдита, устата снаха,
би почела с радост смъртта им.

Площадите пеят, като сляп цигулар,
който идва самотен сред хората.
нито роден,ни мой, този чужд, тъжен град
с остарели площади говоря.