автор: amadeus

Мълчанието е болка.
Мълчанието е сън -
изживян и изстрадан, мъчителен сън.
Дъждът е от болка -
родена отнякъде, зла и безпомощна, сляпа горчива...
Дъждът е безрадостен, сив и солен.
Парещи капки стъклата изгарят.
Стъклата изгарят от техния дъх.
И сякаш до вчера не е било ден.
Не е било ден...

Сънят е мълчание.
Сънят е река -
извира отнякъде, после изчезва
и често оставя горчиви следи -
следи, след които спи светлината,
тъй сякаш до вчера не е било ден.
Не е било ден...