автор: HariMarSui

Момичето вървеше край морето. Вървеше бавно, бавно. Мислеше за какво ли не. За това, че ваканцията свършва, че е скучно без сестричките от съседния апартамент. За какво ли не мислеше. И тогава видя рибката.
Една малка рибка, не беше златна, но знаеш ли? Вълните сигурно са я донесли и изхвърлили на брега. Момичето взе рибката и щеше да я хвърли във водата, когато си спомни приказката за златната рибка. Какво пък. Трябваше само да опита. Първо днес да се върнат приятелките ми. - си помисли- Второ- да ям сладолед. Трето, трето- да има голяма, хубава изненада в къщи.
Хвърли рибката във водата. Морето я отнесе. Скри я в дълбините си.
Момичето постоя вгледано в него, после тръгна към дома. Първото нещо, което видя беше колата на съседите. Двете сестрички се бяха върнали.
- Ето започнаха да се сбъдват желанията ми- помисли си момичето и се сблъска на входа с баба си.
- Къде ще ходиш, бабо? - попита.
- До магазина, детето ми.
- Да отида аз,може ли?
- Да, да. По- добре ще е. Не искам да оставям майка ти сама. Ето парите. Вземи хляб и захар. А, и сладолед си купи.
- Какво? И сладолед ли? О, ето, че и второто ми желание се сбъдна- си помисли момичето и хукна към магазина.
Направило покупките, момичето се връщаше със сладолед в ръка. Видя тяхната кола пред входа. Баща и беше в колата а баба и и майка и се качваха в нея. Нещо беше станало, но какво?
- Бъди в къщи, дете. Ще ти се обадим- извика баба и и колата потегли.
Прибра се в къщи разтревожено момичето. Седна до телефона и зачака. Даже и сладолед не му се ядеше вече. Колко време беше минало, не знаеше, когато телефонът звънна и баба и се обади.
- Имаме радост голяма в къщи, миличко. Имаш братче.
- О, бабо, много се радвам, много. И си помисли- колко хубав ден. Сбъднаха се всичките ми желания.
- Златна рибке, благодаря ти. Много ти благодаря.
Значи има златни рибки още, не само в приказките, нали?

Довиждане... Отивам при морето. Ще намеря ли и аз своята златна рибка? Ще я намеря ли?