автор: lastvals

-Хайде, недейте така -примоли се Ани- ето току що се запознахме и вие се сърдите, Алекс и ти си една драка....
- Ано , внимавай как ми говориш.Ще се държа както си искам, от никого и от нищо не завися.Имам си къща, нашите чукат парички и пращат и дрога си имам...
-А, приятел или въобще плиятели имаш ли?-тихо попита Големия Близнак.
-Е, не много, но не ми и трябват.-за първи път тя се изчерви.
-А, Ани тя нали ти е приятелче- опита се да махне напрежението, което се въртеше около тях, Гърчавия
- Кой, Ана ли? Че, тя е абсолютна шестица, каква приятелка може да ми бъде тая. Втория мъж на майка й я бил закачал и тя се оплакала на майка си , а "старата чанта" от ревно9ст и яд я набила и Ана се фръцнала и напуснала дома си.Вместо да си стои в къщи и да дразни онзи и майка си, тя се направила на горда и се разкарала и сега живее при един дърт клошар и жена му в един фургон.Ще я питам като дойде зимата какво ще прави.
Както казва баща ми гордоста е превилегия на богатите и и мащите, а при бедните е глупост- продължи да философства Алекса, но никой вече не я слушаше.
Момчетата вървяха и мълчаха, само Гърчавия, който си говореше с Ани
беше весел и смехът му се чуваше често.
- Хайде пичове ,стигнахме, влизайте,де няма да ви ухапя.
Влезнаха с очакването да намерят полупразни и занемарени стаи, но домът беше идеално чист и подреден, витрините бяха претъпкани с всевъзможните гондоли, айфелови кули,туркичовете които ги има във всяка средностатистическа секционна мебел с витрина.
- Саше, търсиха те по телефона -чу се женски глас и момчетата се спогледаха стреснато
-Споко, леля ми, тя няма думата, че веднага ще изхвръкне от тук-каза им тя докато влизаше в една от стаите.
-Каква Сашка ,ма лельо, нали се разбрахме, че името ми е Алекса, А- ле кс,
запомни го веднъж завинаги.
Седяха и мълчаха в хола, чувстваха се неудобно и неконфортно.
-Ано, помпите, вода,ти знаеш...
-Ама нали тя не взима-обади се Гърчалавия
-Е, какво от това, нама да й паднат ръцете. Ти не познаваш Ани, тя е душица, дори когато на някой не му стига за дозата ходи и ръси по улиците...
-Как така ръси-учуди се Гърчавия
Алекс се заля в смях: Ръси значи да просиш по улиците, бе вие от небето
ли падате-каза тя и продължи да се смее.Ани внесе спринцовки, вода, салфетки.
-Е, хайде, чао- и докато момчетата се усетят зходната врата се отвори и затвори.
- Ама, какво й стана-попита Гърчавия
-Ама какво й стана- повтори думите му Алекс-Ти май си падна по джуджето?Какво, не можела да гледа кръв и инжекции.
-Ама пък ти си гадна и в червата-повиши глас Гърчавия
--Е, я стига и вие,дойдохме да ни е гот, не да се караме, нали маце-с пресилена усмивка опита да оправи положениетоМалкия Близнак и дори се опита да прегърне момичето
-Я долу ръцете, бе малък.Аз съм гледаш без да пипеш, имам си сериозно гадже и с малки момченца не се занимавам...
- Колкото до Ана,наркоманите били готини,разбирали я ,глупости,използват я да проси и да им носи това и онова , ех някои са родени за слуги....
-Голяма гад си ти-извика Гърчавия-Досега не бях виждал кучка като теб,гадна си, много си гадна, да знаеш.Ставайте момчета, тук смърди,да се
махаме-близнаците зяпнали от изненада при изблика на приятеля си скочиха като по команда, и навреме, защото се разрази буря. Освирепяло, момичето хвърляше по тях каквото й падне без оглед на тежест.Тримата избягаха през вратата.
- Копеленца мръсни,щке ви разбия, ще ви смачкам и вас и онази кукувица Ана, ще видите ....-съскаше Алекса, а сълзите и течаха като река. Хвърли се на дивана и задърпа за да разкъса яката на дрехата си, която я душеше, но не яката, не и злобата я задушаваха така както самотата й.Сериозния приятел беше измислица, родителите й далеч,дори Ани не беше сама сега.
-Лельо,лелличке-сети се тя, но никой не й отговори.
Леля й беше свикнала с капризите й,а и недочуваше, но и да чуваше спеше спокойно и незнайно защо сънуваше,че яде жълти круши, дори премлясна в съня си и се усмихна.

                                        ІІ

Момчетата вървяха и дълго не можаха да се окопитят.Обикаляха фургони и места където им казаха, че са се настанили бездомни.