автор: esennolisto

Преливам от нераздадена нежност към теб.
При това ужасно разстояние на време и пространство между нас, някъде се рее нежността ми, за която не знаеш дори. Тази, която единствено Бог може да ти донесе от мен. Само Той знае как да ти покаже душата ми.
Пожелах те завинаги. Случи се. Прегърнах вечността.
Ако зимното слънце те стопли даже за мъничко, това съм аз. Ако в тежкото лято усетиш хлад изведнъж, донесен от случаен гларус, това е моят дъх. Ако много, много ти дотежи- стоя и гледам настръхналото море, тъгуващо за теб.
Ако се смееш на глас- отпивам глътка вино с твоето име на уста.

Вселената е безкрайна и незнайна. А аз съм на пътеката Живот, където те срещнах и всичко се осмисли. По пътеката Живот вървя и разчитам своите знаци.
Разделяйки ни, времето, може би е поискало от нас, да се научим да усещаме с душите си, за да ни срещне отново.