Йови отвори портите и писаната каруца, натоварена с Христо, Мара и челядта им, весело запя по пътя за Чаталари. Децата нямаха търпение да стигнат, за да се потопят в шаренията на панаира, а езичетата им предвкусваха шекерените пръчки и розовите петлета.
Докривя му, че не го поканиха да отиде и той. Макар и техен аргатин, все пак Мара му беше сестра. Работеше им срещу подслон, хляб и някоя овехтяла дреха. Влезе в стаичката си, пристроена до обора, и легна на сламеника. Благодарен им беше, защото навремето го прибраха. След смъртта на баща му тримата му по-големи братя си разделиха тихомълком в съда имота, а него – още момче – го оставиха без нищо. Така се озова в Топчилар.
Вече беше мъж за женене, ама коя да го вземе? Дори войник не беше ходил, защото тежко чуваше. Искаше му се да погледа отдалече момите, да си зарадва очите – затова му се щеше да иде на панаира. На хорото нямаше да се престраши да се хване. Едър беше батко му и Йови все пристягаше с учкура старите му потури, че да не ги загуби някъде. И чиста риза нямаше, Мара едва смогваше да опере дечурлигата.
През малкото прозорче – толкова тясно, че човек и главата си да не може да провре, нахлуха снопове слънчева светлина. Момъкът се загледа в танца на прашинките и задряма.
За трети път Иван се опита да изкара сестра си от унеса й. Легна Николина ни жива, ни умряла. Майка им само бършеше очи с края на забрадката си и поглеждаше уплашено сина си. Свършила се беше едрата червендалеста мома, на метилява овца заприлича. Очите й се вкопаха. Гласът й не се чуваше: сякаш онемя, откакто разбра, че Никола ще праща сватове за гъркинчето.
Той и Иван бяха като братя. Не е давал Никола дума на Николина, но открай време се знаеше, че ще се вземат, имот с имот ще съберат. Другите Иванови сестри отдавна бяха женени. Само тази беше мома и негова грижа, защото баща им си отиде и той остана мъжът в къщата. Добро място искаше за нея, а кой ерген беше по-достоен от приятеля му? Но той пощръкля по Трендафила, като слънчасал ходеше. Какво толкова й харесваше: дребна и бледа, а очите й толкова черни, че чак зениците им не си личат? Вярно, заможна беше, но и зестрата на сестра му нямаше да е малка. Семейството на гъркинята се пресели тук от Каварненско преди няколко години и баща й накупи сума ти ниви. И най-хубавите коне в селото бяха техните – врани като дебелите плитки на Трендафила.
(Продължението можете да прочетете в сборника "30 щриха за любовта")