автор: vitoriovitalis

58. Гледката


Долу се извива долината на реката.
Лесничейството се вижда сякаш на длан. Дребни фигурки щъкат като мравки около магазина. Докъдето стига погледът на юг, няма по-високи върхове. Заоблените била постепенно се спускат на запад към белвилските баири.
Слънцето пече здраво. Небето е кристално синьо. Момчетата стават и заобикалят пирамидата на върха, за да хвърлят поглед на север. И се вцепеняват.
Като някакви мрачни войводи, загърнати в тъмни пелерини, безчислено множество още по-високи планински върхове строго ги разглеждат от неравния си хайдушки строй. Изпод пелерините стърчат каменни пушки, щикове, саби, ханджари... Малки длъгнести бели облачета страхливо се вият над стърчащите глави. Това трябва да е истинската Ила планина.
Вековна тъмнозелена гора се спуска от върха надолу към дъбоката речна долина и се покатерва от другата й страна. В дъното като някакъв вълшебен замък червенее постройката на Манастира. Легендата разказва, че той бил основан преди хиляда години от Отшелника. Когато Кралят на Севера пожелал да се срещне с него, за да му изповяда греховете си, застанал тук – на върха, покорен от момчетата. Затова и го нарекли по-късно – Кралев връх.
Отшелникът стоял замислен за съдбата на греховния свят от другата страна на долината – пред входа на пещерата, в която живеел. И двамата разговаряли така – всеки от мястото, което си бил избрал в живота. Гласовете им кънтели в дефилето, а ужасените хора се криели по колибите. Защото страшен бил техният разговор и тежки – думите им.
Вятърът на върха не спира нито за миг. В една пазва от северната страна е останала пряспа сняг. Заекът моментално скача в нея. Момчетата – след него. Снегът е студен, твърд и зърнест.
Идва ред да разтворят сака. Най-вкусна е консервата с копърка, отворена с джобното ножче на Заека. Динята е изгризана до кора. Всичко е ометено за нула време.
- Кой искаше да види змия ? Ето, бе ! – Под изпокъсаната гуменка на младия вожд безпомощно се извива малко змийче. Главичката му напразно се опитва да стигне до голото стъпало.
- Не си прави майтап, това е пепелянка ! – С вид на познавач Мошеникът пак се опитва да усмири брат си. Заекът смачква гадината.
- Я вижте долу !
Някакъв турист идва по техния път. Но той се движи като торпедо ! Кога беше само черна точка, кога взе да се вижда по-добре, кога стигна до върха ? До тях сяда младеж, гол до кръста - само по къси панталони и кецове. Загорял е като мулат. И въобще не изглежда изморен. Тръгнал преди два часа от курорта Свежест. Това е от другата страна на Лесничейството - нагоре по реката. Само на два-три километра от Учителския лагер.
- Какво ? Ние пъплим пет-шест часа вече.
Оказва се, че човекът е състезател по туристическо ориентиране. Не можем да се мерим с него. След малко той се изгубва обратно надолу. Ежедневната тренировка.
- Така е, слабаци ! – Заекът се изправя и се протяга така, че кокалите му изпукват. – Да се връщаме, че току-виж – мръкнало.
Привечер изнемощели, но доволни от себе си, четиримата се прибират в лагера. Учениците, очакващи на плаца сигнала за вечеря, разглеждат с любопитство живописната групичка, трамбоваща прашния път. Заекът води колоната. Последен Боби носи за наказание празния сак.
Тук ги посрещат с новини. Във вестниците писало, че Континентът влязъл в ожесточен политически спор с китайците. Бащата на Вито и Боби станал голям шеф. Утре Бата пристига със семейството на полковник Карис, което ще летува във виличката си в Свежест.