автор: kallin

Отворих очи сутринта
сред куп разпилени неща.
В левия ми джоб – моливи,
в десния – чашка от пиво.
Очилата – под дивана.
Где ми чорапът остана?

А-а, виси на полилея.
Дистанционното де е ?
Леле, на него съм седнал.
Към дясна обувка посегнал,
намирам вътре стотинки
и от гума половинки.
Върху изтривалката
лежи писалката.
От другата страна обаче
съм сложил нейното капаче.
Батерийките?
Те са във фенерчето.
Мобилния го виждам във панерчето.
В микровълновата е зарядното,
(аз го мислех за откраднато).
В банята вместо пешкира
ключовете си намирам.
И се сещам – ключа за колата
оставих у моя приятел.
Чудно! Там са си на мястото
във хладилника до маслото,
в камерата кубчетата лед.
(Едно поне да е наред!)
Откъснатото копче е в чорапа,
(не, той не е в долапа), -
това е другият чорап,
обут на левия ми крак.
А търсех преди малко десния,
открих го пред носа си лесно,
провесен сам да се люлее
на полилея.
И ако питате
какво правят магнитите,
лепнати връз ютията,
вместо да красят хладилника,
даже да ме убиете,
не знам.
Кламерите вчера изхвърлих.
Тоя пуловер е мърляв.
На закачалката в антрето
виси ключът ми за мазето,
до него – боже, най-подир! –
откривам чистия пешкир.
Паметта си е в РС-то,
на бюрото е монитора.
Буквата Ъ – под Backspace.
В скенера – книга на Чейс.
А солта е в аптечката
(в банята, не в печката),
в пакетче от огън-кафе,
със скоч облепено отвред,
и с надпис – кой ще улучи? –
Да. “Захар на бучки”.