автор: kristineX

Купих си комплект чаршафи. Италиански. Хубави и скъпи. Сто процента памук. И в любимите ми цветове – сиво, розово, лила. Меки и нежни на допир.
Донасям ги с радост в къщи. Нямам търпение да ги застеля, да видя леглото си колко ли хубаво ще изглежда.
Махам припряно старите, които на практика са още съвем чисти, ( сложила съм ги преди два дена).

Много обичам да ми е красиво и уютно.

Започвам ритуалните действия, изпълнена с благоговеене. Първо постилам тъмнорозовият долен чаршаф. Малко е големичък, но пък така добре обхваща матрака.
Следват възгланиците – обличам ги нетърпеливо в новите калъфки, които изпълват стаята с топлите си пастелни цветове. Харесват ми. Радвам им се. Седят елегантно и приканващо на мястото си.
Накрая идва ред на „пухенката”, както моята приятелка Тони, нарича леката завивка от гъши пух. Вадя калъфа от опаковката, разтварям го, разстилам го върху леглото.

И замръзвам!

Огромен е!

Моята пухенка се събира два пъти в него. Гледам го втренчено и гърлото ми започва да се свива и да се запълва с бодлива буца.
Разбирам, че поддадена на шопинг-страстите си, въобще не съм внимавала. Купила съм комплект за брачно ложе, matrimoniale, както го наричат онези от Ботуша.

Съвсем забравих, че отскоро съм отново single.

Какво да се прави – сила на навика!