автор: krasnoludek

Дори насън да те извикам,
ти вече своя сън изгуби.
Така невидимата нишка на съдбата ни
оказа се прерязана
от мойрата, наречена Безсъние.

Аз предполагам търсим се,
когато от умора натежали
със мъка си затваряме очите.
(Макар че истината дебне ни.
Но тя по принцип дебне, не е нищо лично.)
Аз спрях по сънищата си да ти изпращам
прегръдки и прокудени послания.
И оттогава се изгуби твоят сън.
Когато ти превърна на капчук
душата ми,
не предположи,
че ще дойде пролет.
Е, да, но тя се връща,
когато просто идва и редът.
(Защото тя не идва по заслуги.)
Капчукът се стопи.
И се разтече,
а после продължи да си живее.
Но ти, уви, остана същия.
Крадеш души, защото си бездушен,
а щом си вземеш се надяваш
да сънуваш.
В моя сън целувам те по челото.
Желая ти безсънни нощи.