автор: orkud

Мъй фанало ино ми нъструение
и трети ден ни мъ устая
че щял да иди у дума,
тоз, Коледата начи.....
Ши доди...... ...дръшки
ку помни ощи с тъз глава
ко стана миналта гудина.
Тоо верно, че не е ино
и ней да гу запомниш даже....
Сига да си призная начъса
куга прискача той дуваря
не мясаше на старец ич
и къту мъ заугуваря
да ми дадял пударък. ХМ!
Ми то пударъка му ич
ни беше у турбата дажи...
Ни вярвъм ази на таквиз
дет ходят по къщята нощем.
Ши ми прискача той дувар
и ши ми са прай на пущальон
къту му изясниф тува с туягата,
зима тугаз да убещава,
че щял да доди дугудина
и ку съм била дубра
че и пуслушна дажи
на шийната щял да мъ качи
и да мъ вози пу свита.
Сига гу чакам там ду дюлата
и аку доди ми утново
Ши види той ини шийни
Ми тъй ми .......


Писано само за добро настроение, за съжаление без никакви литературни заложби