автор: gadalina

Можех да сложа край на всичко това,стига обаче да имах достатъчно смелост да го направя.Дойдох тук в тази мрачна гора за да сложа край на жалкото си съществуване,но нямах смелоста да го направя.Надявах се единствено,това да го стори някое диво животно.
Вече не виждах смисъл в нищо,не и след като останах сама на този свят.Нямам си никого,и последният важен човек в живота ми си отиде.Сама,как да продължа напред?Гората вече притъмняваше,спускаше се ноща,и въпреки това не усещах страх.Исках само краят ми да настъпи по-бързо.Да свърши за един миг,и да спра да се измъчвам.Отпуснах стегнатата хватка от коленете си,и просто се свих на кравай върху студената земя.Не ми пука,да става каквото ще става.Оставям се в ръцете на съдбата си.Каквото и да се случи ще го приема с отворени обятия,ще приема смърта,не се страхувам от нея.Сълзите ми отдавна бяха пресъхнали,сега плачеше единствено сърцето ми,сякаш се беше разкъсало на дребни късове.Не можех да ги съединя,беше късно за това,отдавна бях загубила надежда,че някога ще мога да бъда щаслива както бях във детството си.Свършено е с мен,аз вече съм никоя,аз съм изгубена в лабиринта на жалкото си съществуване.
Примирих се напълно със съдбата си и затворих очи,оставяйки се тъмната мъгла да ме погълне.По-добре за мен-помислих си аз,нека тази тъма ме отведе в царството на забравата,и това бяха последните ми мисли преди да припадна.


Вампирът
Още е тук,не е тръгнала-помислих си аз още преди да я видя,защото съвсем ясно усещах как ароматът и се засилваше с приближаването ми към нея.Когато доближих достъчно се скрих зад едно дърво и започнах да я наблюдавам.Тя тъкмо се отпусна на земята,свивайки се на кравай,като леко потреперваше,явно от студът.Как да постъпя?-казах си аз.Дали ще я нараня ако се приближа?Виждах колко се измъчва,имаше голяма нужда от помощ,ако я оставя е сигурно,че ще загине или от студа или ще я разкъса някое диво животно.А беше много вероятно и аз да сторя същото с нея.Не, не мога да рискувам,мога да я нараня-казах си аз и се обърнах назад,като бързо започнах да се отдалечавам от нея.Изведнъж,усетих тихо ръмжене и се стреснах,осъзнавайки, че момичето беше в опасност.Усещайки силният аромат на планински лъв,скорострелно се отправих към мястото от където идваше опасноста.Видях го веднага.Беше на пет метра от нея,като ръмженето му се усилваше и леко с присъщите си движения на хишник започна да пристъпва към нея.Скочих веднага във въздуха отправяйки се към него,като се озовах върху масивният му гръб.Животното изненадано изрева,но зъбите ми забивайки се в съната му артерия прекъснаха мошният му рев на половина.Когато отровата от зъбите му,го паралезира,побързах да го издърпам от там,виждайки,че момичето започваше да се събужда.Не исках да види какво точно се случваше,и най-вече,че спасителят и е истенски вампир.Оставих животното на двадесет метра навътре в гората,и веднага се отправих към нея,за да разбера дали е добре.Когато пристигнах,тя се беше изправила,и изненадано ме гледаше с леко присвити очи.Когато се приближих към нея,очите и се ококориха,осъзнавйки колко съм различен.Не знаех как изглеждам в момента,но явно нещо във видът ми я беше изненадало достатъчно,за да ме гледа като извънземно.Тялото и се тресеше безумно,а от посинелите и усни,не можеше да излезе никакъв звук.Изведнъж поведението и рязко се промени,спря да трепери,вдигна високо глава,като погледът и стана самоуверен.Явно не беше толкова страхлива,и психиката и беше твърде здрава,за да се промени държанието и толкова бързо.Изведнъж с огромна болка осъзнах,че бях силно привлечен от нея.Още от момента,в който я бях зърнал.Привлечен беше твърде слабо казано,по-скоро влюбен, и то безумно влюбен в нея.Вътрешно тази мисъл ме накара да потреперя,и да се присмея на чуствата си.Не,не е възможно-помислих си аз,като се захилих като идиод.Хванах се за главата,все още не вярващ,а тя започна да ме гледа смразяващо и някак си обидено.
-На какво се смееш?Кажи,на какво?-попита тя като замаха с ръце ядосано и се приближи до мен.
-Стой си на мястото-казах аз и се отръпнах назад от нея.
-Ха,в случая,не аз съм страшната,а ти-каза тя и ме посочи,и продължи:
-Видях всичко.Ти си чудовище-каза тя без нотка страх в гласът си.
-Е,щом съм страшен,защо ме приближаваш?-попитах я аз,и отново направих крачка назад.
-Не се страхувам от теб.-каза тя и продължи да ме приближава.
-Хайде,убий ме.-възкликна ,като от нея се излъчваше огромна смелост.
-Да те убия ли?-попитах аз изненадан.-Нямам такива намерения-и се отръпнах още малко.
-Искам да ме убиеш,глупако,искам-изпищя тя изтерично,и се хвърли в ръцете ми.Хванах я за раменете и веднага я отблъснах от себе си,като тя полетя назад и се стовари на земята по-дупе.Погледна ме изненадано,и се надигна веднага,като се държеше за задните си части,явно силно я беше заболяло от удърът с земята.
-Няма да те убия,осъзнай се веднага-изкрещях и аз.-като се надявах да ме е разбрала,и да спре с опитите си да ме изнервя.Предизвикваше ме съвсем очевидно,и започнах да се чудя,защо го правеше.
-Защо толкова искаш да се погубиш-зададох въпросът си аз,и зачаках.
-Нали си чудовище?-попита ме тя-Тогава трябва да ме убиеш-и отново ме предизвика с държанието си.Продължи да пристъпва към мен,като усещах как започва да ме изкарва извън релси с държанието си.
-Луда ли си,да искаш това от мен?Аз не убивам хора-казах ,след като ми беше станало ясно,че тя беше видяла как убивам планинския лъв.Нямаше как да я излъжа вече,не и след като бе наясно,че аз съм различен.
-Моля те,направи го-помоли ме тя,като смелоста и се превърна в отчаяние.Сви се на две и се отпусна на земята,като тихо заплака.
-Убий ме,и ме отърви от кошмара,в който живея-помоли ме тя отново.
-Не,няма да те убия.-казах аз категорично,и приклекнах до нея на земята,без да се страхувам,че мога да я нараня.Никога,никога няма да го направя-помислих си, аз като нежно я помилвах по-главата,вдишвайки от прекрасният и аромат.Не и след това,което чуствам към теб,странно момиче.