автор: rosi45

В едно луксозно заведение,посетител-
ките на една от масите веднага се
набиваха в очи. Там се бяха разположили три млади, хубави жени. Облечени непредизвикателно, по-скоро стилно, с онази небрежна елегантност, която се постига с много пари и добро потекло. Три приятелки от студентските години, които веднъж седмично се срещаха тук - да побъбрят, да се посмеят, да се разтоварят. И трите бяха свръх заети, работеха с хъс, правеха кариера. Това означаваше много стрес. Работодателите им организираха йога курс и те с удоволствие го посещаваха, а едната ходеше и на курс по салса. Но все пак много обичаха тези седмични срещи и ги чакаха с нетърпение.
- Е, момичета, как върви любовният живот? Мъжът на някоя от вас да се е превърнал в принца от приказките? Защото моят все така се връща смъртно уморен, взема душ и заспива като пън.
-Ти пак имаш нещо дървено в леглото... ха-ха-ха, извинете за плоската шега. С моя пък почти не се виждаме - вечно е по заседания и се разминаваме по аерогарите.
- Лора, ти мълчиш, значи всичко е наред, значи все още сте влюбени птички?
- Да... - неуверено отговори тя.
- Какво, ако кажеш, че и той си отглежда любовница, няма да повярвам. Тогава наистина ще загубя надежда, че съществува онази, истинската, мечтаната от всички любов.
В този момент Лора се хвана за сърцето, пребледня, лицето й се сгърчи и тя се преви от болка. Приятелките й я гледаха първо учудено, после стреснато.
- Какво става? Какво ти е? Не си казала, че имаш здравословен проблем...
Тъкмо се чудеха какво да правят и Лора се усмихна и каза:
- Спокойно, напоследък внезапно ме заболява нещо и пак така внезапно болката си отива.
- Но как така, отивай на лекар!
- Как, като винаги е на различно място, не се провокира от нещо определено, всъщност не мога да определя какво ми е, какво да обясня на лекаря...
- А ние помислихме, че си разтревожена във връзка с мъжа ти.
- И с него става нещо странно - един такъв отнесен е.
- Край,хванал си е любовница!
- Не, не такава отнесеност, някак си е като... като зомби.
- Зомби?!- казаха и двете в един глас.
- Ясно, имаш магия!
- Момичета, вие сериозно ли?
- Да-а-а,чела съм за вуду магиите- заобяснява едната. - То всъщност било вид религия, една от най-старите в света, възникнала в Африка, практикували я и на Карибите. Куклата е енергийно копие на човека, за когото се прави.
- Ами! Четох, че тези кукли са плод на европейска измислица, с комерсална цел - каза другата.
- Духовната област на злите сили е много опасно нещо... - каза Лора. Пък и за кукла вуду е необходимо косми или дреха, кой и от къде ще вземе нещо такова от вкъщи?
- Да не сте си донесли от някъде някой екзотичен сувенир, маска или статуетка, те носели енерго-информационни програми - за конфликти, болест, че дори и смърт.
- Хайде, хайде, да оставим магьосниците на мира - те използват силата на човешката психика и въображение, самовнушението, те са мощна сила, това е. Какви ти кукли...
- Не знам, по принцип всичко е възможно. Като не знам нещо, не го отричам напълно, винаги оставям малък процент и да има нещо вярно. Знае ли човек?!
Така приключиха с тази чужда за тях тема и разговорът мина в друго, по-весело и приятно русло.
Лора и съпругът й даваха под наем един от апартаментите си. Обитаваше го една тридесетгодишна жена, лекарка. Много затворена, студена, някак си самотна жена, излъчваща необяснима отрицателна енергия. Често викаше съпругът на Лора - или печката се развалила, или нещо си в банята, имало хлебарки - да дойдел, че много я било страх... и т.н. Много досадно, но мъжът се отзоваваше, все пак сама е жената, не може да се справи с битовите проблеми. След известно време тя обяви, че напуска, отивала да живее в София. Когато отидоха да пооправят апартамента, Лора, отваряйки едно шкафче на библиотеката, замръзна на място и после силно извика. Мъжът й дотича, намери я пребледняла и трепереща, да сочи нещо.
Две малки, парцалени кукли, на мъж и жена, хванати за ръка, набодени с множество топлийки, стояха захвърлени, излъчвайки нещо зло и демонично.