автор: vesan

На смрад и гнъс привикнах аз!
С един полуизгнил "Камаз"
извозвам тухли, пръст, бетон,
кубици филц, боклуци. Тон
след тон на сметището кално
изсипвам. Често най-нахално
изхвърлям ги и у дерето.
(да се оправя после кмето)
В кабината е кучи студ
когато вънка минус стане,
кога пък лятна жега хване
се чувствам като свински бут
у собствен сос кога пече се...
И пуши като на комин...
Но пък си имам светлосин
плакат на гола стюардеса.
Началникът е бивш фатмак
от КАТ. Мошеник и простак.
Ама нали е бизнесмен
ни прави луди всеки ден
и мен, и моите колеги...
Това е братче! Яка жега
ме гони през деня, но вечер
когато кротнат се далече
в небето тихите звездици,
аз сядам с томче на класици
във тесния панелен хол
и сякаш скърцащия стол
изчезва. Гаснещия здрач
отронва смях, дочувам плач,
и всяка делничност банална
отмивам като тиня кална.