автор: gadalina

Много е просто. Спираш да дишаш, за да не усещаш примамливият аромат на човешката кръв. Мислех си го, желаех го, но беше много трудно за изпълнение.
Тя стоеше до едно дебело дърво и плачеше тихо.Беше красива,като принцеса излязла от някоя детска книжка.Миришеше толкова апетитно, че едва успявах да се въздържа и да не скоча върху нея за да изпия безцената й примамваща ме кръв.Боли ме от услилието,но ще ме боли още повече от това, ако предам себе си и клетвата,която си бях дал.Никога,абсолютно никога повече да не убивам хора.Вече 50 години успявах,и не бях вкусвал човешка кръв,но сега това създание,това обикновенно на пръв поглед момиче ме караше да се превивам от болката в гърлото си.Жаждата ме изгаряше,караше ме да полудявам,сякаш бях алкохолик,който не може без обичайната си доза алкохол .Ще се справя-казах си аз,и веднага се отдалечих колкото се може повече от това място, и прималивият аромат на човешка кръв.Скоро се озовах достатъчно навътре, в гората следвайки миризмата на стадо елени.С един единствен подскок се озовах върху гърба на едно от животните,като бързо го повалих на земята, и жадно засмуках топлата му кръв.След минути,когато приключих се облегнах доволно на едно от дърветата на около и се замислих пред алтернативата -дали да се върна отново на същото място,за да разбера какво се случваше с момичето,от което избягах преди малко.Сега,когато се бях заситил,може би щях да мога да се доближа по-лесно до нея,без да се страхувам,че мога да я нараня.Ще се опитам-дадох си аз кураж и се стрелнах обратно,към изкусителният и каращ ме да полудявам аромат.Не исках да се чуствам като страхливец,не беше присъщто за мен да бягам, без да съм показал на себе си,колко съм силен и въздържан.Беше ми любопитно всичко свързано с тази девойка.Привличаше ме като магнит към себе си.Исках нея,не само прекрасната и караща ме да се чуствам като наркоман кръв.Никога досега, откакто се бях подложил на тази диета,не ми се беше случвало да не мога да се въздържа.Толкова много труд бях положил докато стигна до тук,да пия само кръв от животни.И сега,какво-всичко явно е било напразно.Не можеше едно обикновенно момиче така да ме изкара извън релси.Беше абсолютно невъзможно и някак си неприемливо за мен.За това взех това опасно решение,да се върна, и подложа въздаржанието си на проверка.Исках,желаех да изясня, какво точно се случваше в обърканият ми вампирски мозък.Трябваше да се преборя с обзелото ме изкушение,а и да се уверя,че привличането ми към тази девойка е било просто плод на въображението ми,както и на жаждата ми към нейната неестествено ароматна за мен кръв.