автор: yols

Е туй пък вече не се трае!
Аман от вечната война –
Между сърцето дето знае само да мечтае,
а пък ума – все опозитната страна!

Едното, грабнало на вятъра юздите,
към порив нов пътеки си проправя.
Загледано нагоре към звездите…,
а после: „Помогни да се изправя!”

Умът и той ужасно веч ме дразни -
все скрит зад портите на крепостта.
Гълчи отзад със думи празни –
Главата горе и пази си гордостта!

А тя – душата, питат ли я нея?
Превърната във вечен секундант,
На бойното поле след битки да разтребва
след двамата герои собствен свят.