Не жадувам за кратки моменти- не са ми достатъчни,
в любовта- изцелена, така и така се съмнявам,
искам залъка в къщи да бъде по-скоро остатъчен,
и на просяци в тъмното, като сърце да раздавам.
Искам много деца, да ми радват очите със смеха си
и когато баща им се губи на нейде по тъмното,
те да бъдат утехата двойна, прекрасни в сънят си,
да не паднат надолу със нас- от високо, от стръмното!
И дори да жадувам любов- надали ще я срещна,
че съм твърде заета до болка, и с кръв да отдавам-
всеки къс от плътта на онази душевна планета,
чрез, която обичам, чрез, която и тебе познавам.
И когато момента настъпи- да срещна звездите
и ръката на Бога за прошка едва ме погали,
ще съм само любов от която ще сплитам косите
на жената- детето ми, дето по някой изгаря!