автор: miglena

Извайваш ме
от ромон на лилави флейти
с ефирността на пустотата
Облъхваш ме
с отвъден шепот на делфини
стаили перки в полумрака
Разгръщаш ме
стон по стон, нота по нота,
и тайните ми вливаш в елексир
Изпиваш ме
със сламка на удавник, но като
ламя са поривите ти скришни
Въздъхваш ме
в кристални кули без опори
с мостове от жаравна пара
Политаш ме
над бездна от голи глаголи
върху килим от гладни точки
Свириш ме
върху солено-разранени струни
с рефрен на босоноги чанове
Разголваш ме
мисъл по мисъл в сълзи размити
мастилено попили в нирванност
Потапяш ме
в омайност от недорисуваности
с щрихи на щъркелови полети
Раздипляш ме
на копринено разнищени ширити
сред водни лилии от розова тафта
Драпираш ме
с бисерни мехурчета и дъхав тюл
люляково във косите ми втъкан
Прилуняваш ме
в неназовани кратери сгушена и
с твоята тъмна страна надъхана
Обладаваш ме
с ириси изографисани с душата ми а
около нас ухае на черешов огнен дим
Отдалечаваш ме
от себе си само като ангел-хранител и
ме пазиш от себеунищожителната ми сила
Усмихваш ме
разглезено облаче твое съм устремено
към лилавата пустота на ефира