автор: maistora

Строиха се нови
заводи модерни
с надежди крилати...
Стърчат днес основи
в руини мизерни.
Приятели, братя
в чужбина слугуват,
неволята псуват,
че глад ги бичува.


Тираните вечни
без образ и име,
сега са различни -
с пари бързотечни,
са сякаш незрими,
присъстват безлично
в живота сегашен
и правят го страшен,
жесток и ужасен.


Да беше той куче
бездомно, ранимо,
с коричка от хлебец
и кокал ще случиш
приятел да имаш,
добър и потребен.
Но няма дресура
без длан на кобура
и без диктатура!


Очаквам те, пролет,
красива и бяла!
Ела да прегърнеш
превити тополи
и в нива заспала
надежда да върнеш
с реколта богата…
Приятели, братя
да върнеш в страната.