автор: nomad

Люксембург.
На земята- роза
с изпотъпкани листа-
закъсняла поезия
стъпкана от проза.

Опитвам се да разбера,
чие е това писмо:
Дали на чужд,
дали приятел?
Дали :”Последно сбогом”?
или „Адрес измислен,
да се върне на подател.”?
На чие сърце е тя клеймо?
Вън се стъмва, става късно.
Не ме е страх да я докосна.
Тя е вече мъртва, не боде.
Розата боде
единствено ръката,
посегнала да я откъсне.