Човек улична порода
без родословие, видни
роднини или пък авоари
натрупани в банки за черни
години.
На него живота
му е черен.
Не се страхува
от обрати. Свикнал
е той на съдбата
със спортните мръсни
похвати.
Колко ли много
изпати? Какво
му не мина през
главата? Как ли нощем
заспива щом от глад
му къркорят червата?
Виси неизменно по гари
и спирки. Без спир си пощи
брадата, мрънка си нещо под нос
и подозрително оглежда тълпата.
Не протяга за милостиня ръка -
той всичко си има. Не му трябва
дом и жена нито пък дрехи
от скъпа коприна.
Тръгне нанякъде привидно без цел
или пък вятъра нарочно го бутне.
С лице озарено от пламък невидим
току в някоя пресечка се шмугне.