автор: nikoi

"...сънувам от една неделя
как ще те галя с острието, преди да те обеля."
Таня Тодорова

Четеш ли по оголените зъби как хищникът във мен крещи "Разходка!"
Личи ли как във бездна се превръща в зениците една пукнатина?
Какъв ти мир? Черупките по пода ми- от гълъбовите яйца на покрива.
Услаждат се. Особено когато ти трябват много сили за война.

Позна ли ме? По сините ми устни, целувани до скоро от мълчание
остана дъх от твоите усмивки- преглътнах ги несдъвкани. С охота.
За дъвкане, разкъсване и плюене- висящите ти голи обещания
останаха- обесени прилежно, в количество- за няколко живота.

Познаваш ли ме? Страх рисува бръчици по бузите ти, нежни като писък.
Не знам дали страхът ще те опази, приличаш ми досущ на неспасен.
През гладните си челюсти изсъсквам: "Простено да ти е, върви си."
И се надявам да си го направил, преди да пусна хрътките от мен.