автор: anonimapokrifoff

Джелем, джелем лунгоне дроменса,
маладилем бахтале роменса.
Пребродил съм аз пътища безкрайни,
там срещал съм и цигани щастливи.
От тях научих святата им тайна –
свободни да са, докато са живи.
Ай, ромале, ай, чявале!

Без пола съм и без риза –
нане цоха, нане гад.
Как душата ми прегриза
вълчият озъбен свят!

Татко моят сутеньор е –
вкъщи чакат пет гърла.
Мама гледа ме отгоре,
все послушна съм била.

Обеци дали ще имам?
На дванайсет съм почти.
Иде гладна ледна зима,
нямам право на мечти.

С цветето за теб се кича,
любовта ми пее то.
На това ли ти приличам:
мъртво есенно листо?

Магистрална съм награда,
всеки ми е господар.
Умори се твоя Рада...
Ножът с теб ли е, Зобар?

Джелем, джелем лунгоне дроменса,
маладилем бахтале роменса.
Къде сте днес, о, цигани щастливи?
Изтлява пъстроцветната ви стряха.
А пътят пак безкраен се извива –
чедата му не са, каквито бяха...
Ай, ромале, ай, чявале!