автор: traveller

Искам тихо да дойдеш... като мъдра река,
пропътувала залези и прегръдки стаени,
отвори непринудено тази скрита врата,
до която не стигнаха пипалата на времето.
Отвори я привидно като сложна игра,
от която не знаеш какво ще спечелиш,
проиграй ме настръхнало на ръба на деня
и на прага на нощите, от които ме вземаш.
Аз съм тежък залог, с непривична цена
и с привидно възможна за сбъдване цялост,
но когато ме губиш, ще усещаш вина
за парчетата истина, във които ме няма.
Не тъгувай привидно. Даже тази тъга
е награда за лятото, от което избягах.
Потърси световете на ръба на деня
или някъде в нощите, из които сме заедно...