автор: margi

В двора на къщата имахме две стари дюли. Стволовете им бяха ниски и изкривени с причудливо криви клони все едно заболели от артрит. Децата обичаха да се катерят по тях или се овесваха да се люлеят.
Бяха прекрасни, пролетта листенцата им бяха малки и мъхести, а цветовете се разпукваха в бяло-розави цветове, едри като трендафили. Едната раждаше малко, но големи и жълти дюли, а другата много, дребни и по-зелени на цвят. И двете бяха дъхави, цялата къща ухаеше на тях.
Точно до тях има едно малко езерце изкуствено направено да улавя подпочвените води. Вътре в затлачената от паднали листа вода, щастливо живеят няколко шарана. Всяко лято се появяват десетки сребърни мъничета, които придават блясък на тази иначе мътна вода, когато слънцето се огледа в нея. Никога не ловим тази риба, дори и за Никулден. Когато станат твърде много, нека не прозвучи жестоко, но пускаме щуката, която живее в едно друго малко езерце.
Преди три години имаше невероятна буря. Цялата планина изсипа водите си в двора ни. Езерото преля и дълго след това се отцеждаше. Едната от дюлите, тази с едрите плодове, започна да линее. Пролетта нямаше цветове, нямаше листа, а само изсъхващи ялови клони. Бурята я беше удавила.