Малин беше възрастен, лаборант –химик, интелигентен, весел зевзек.Работеше
с Пешо първичен, секс-маняк,който по голямата част от работното време отделяше за мисли и атаки към нежния пол. Повечето служебна работа, вършеше Малин и затова замисляше подобаващо възмездие.
На един 8 март в близката кръчма се завихри хубав купон. Пешо пийваше с изцъклени,жимантни очи и всички жени му харесваха, особено след втората
ракия. Колегата Ганчев, видя една негова, симпатична приятелка на съседната
маса. Поздрави я, целуна за празника, поговориха малко и се върна при нас.
Виждайки това, Пешо не издържа, без да я познава, скочи и той я целуна и
поздрави със серия от директни предложения. Малин стоеше и кротко наблюдаваше комичната сцена. След няколко дни Ганчев се разболя от грип и
на устната му излезе херпес. Наложи се да остане няколко дни в къщи.
Часът на Малин настъпи. Подготви друг колега за интригата и си говорят на
висок глас, близо до Пешо:
- А бе, ти знаеш ли, че Ганчев много е закъсал. Хванал го е сифилис, почти нелечимо.
Колегата пита от къде. а Малин обяснява:
- Помниш ли онази хубавица на 8 март, неговата приятелка, масата до нас.
Тя го е заразила. Нали се целуваха ?
Пешо, бял като платно, безмълвно се изниза от стаята. Отсъствува повече от седмица. Когато се върна, теглеше майни и гонеше Малин по коридорите. Оказа се, че си е взел неплатен отпуск и заминал за провинцията при познат лекар.
Скъсали го от проби и изследвания, докато му докажат, че няма сифилис.
Малин беше доволен, всички знаеха какво е режисирал. Включваха се в шоуто
с наивен въпрос:
- Пешо, къде беше толкова време?