Надалеко ме хвъ̀рли.
Над реки и пътеки.
Виж, не ставам за кърлинг.
И така е по-леко.
Да летиш без крила е
като падане в нищо.
(Долу кучета лаят –
птици – жар над огнище).
Но нали съм на хвърлей –
камък в чужда градина.
Някой все ще ме върне.
Пак край тебе ще мина.
Като памет кристална,
надживяла страстта си.
Виж какво ми остана –
две крила за оттласкване…