автор: mi_me_to

Ясно ми е,
не съм положение на корема ти,
не предизвиквам гъдел на устните,
като листо от роза.
Не ме мигаш,
не ме живееш,
не ме умираш.
Планираш ли ме -
по тениска на прозореца,
на пейка в парка,
или да се шлая безгрижно,
както могат само някой мигове из мислите ни,
ясно ми е,
импулсивно е.
Виждам самотата като ефирна дантела,
плетат я ръце на влюбени или самовлюбени.
А вятърът ми е планирал бягства.
Без криле.
Отдавна съм авиатор,
на сетивата си.
Ясно ми е,
не съм ти възприятие.
Обстоятелство да се спънеш,
във вечната игра за вечни думи.
Мълча.
Закотвам се в мълчание.
Пуша си цигарите и подпирам глава на рамене.
/имат известно удобство пред световете/
Няма как да останеш в безтегловност.
Ясно ми е,
сърцето ми ще устой на късане на нишки.
Между твоя сън и моето безсъние.
Между твоето безсъние и моя сън.
Телепатията е за духовно напреднали.
А съм само духовна.
Малко повече, когато ми липсваш.
Не ми е ясно изобщо,
защо ти пиша...