автор: angar

В кафявата, в най-мрачната гора,
гора на бухали и на хиени,
където няма място за червени,
изправили са Славея на съд!

Че в песните му,
пълни с светла вяра,
горещо, ярко, слънцето изгрява –
то цялата гора ще озари!

Как тези песни да му се простят?
Такива песни – те към бунт зоват!

Съдии бѝли гарвани и сови –
да пратят всеки на разстрел готови.

На Славея,
от смърт да се спаси,
бил нужен някакъв познат, свидетел,
под клетва пред съда да заяви,
че този Славей той добре познава:
наивник е, че е мечтател светъл,
поет, певец. Не сатана нечист,
а още пък по-малко – комунист!

Той Щъркела помолил за свидетел.

И Щъркелът,
като човек набожен,
изправен бил пред казус невъзможен!
Да каже “Комунист!”, ще го убият –
и този грях до гроб ще му тежи!
Да каже:
“Не е комунист!” – пък ще излъже.
А Господ Бог е казал: “Не лъжи!”

От мислене той чак се поболял.
И:
- Кой го знае …! – пред съда казàл!

- Но нямало ли в таз гора орли,
авлиги, сладкопойни чучулиги?
- Орли е нямало.
Авлиги, чучулиги,
е имало,
но вярващи билѝ,
и да свидетелстват не се явили.

Съдиите от туй
пък най-доволни бѝли,
и “с чиста съвест” славея убили.

А мене този казус ме мори:
как вярващият трябва да постъпи:
дали, човешкия живот за да спаси,
е допустимо вярващ да излъже?