Скован от недъга, но воден от злоба
захвърлен от всички сакат и презрян
аз злобата своя във меч ще превърна,
а хорската радост ще смачкам във кал.
И нека наричат ме както си искат
туй мен не тревожи ме нито за миг
коварство и подлост-достойнства наричам
убиство и смърт ще посея чрез тях.
Жените красиви що в тоз миг ме презират
и виждат недъга, но не и мъжа
аз тяхната обич с кръв ще спечеля,
а техните рицари с гръм ще сразя
И нека очакват ме дяволи в ада
и нека остава ми малко живот
дори и това що ми малко остава
без жалост отсичам го с острия нож.
И нека убиец-далеч съм от Христа
и нека сам Луцифер предизвиква ме днес
аз меча в ръцете не ще го изпусна
и в страх ще треперят всички от мен.
Убиец, убиец-ще рекат историци.
убиец, убиец, и що от това?
Аз вашата мамка сега ще разплача,
каквото си ще да ми струва сега.