автор: copie

Онождане

Трябва да споделя с уважаемия читател изключителния глагол "онодя" (ударение на второто «о»). Биха го превели като "чукам" или "забременявам някого", най-вече като класическото оплождам. И да, така е в речниците.
Но моите баба и дядо (Ботевградско) го използваха универсално във всекидневния си живот, без да влагат и най-малък оттенък на сексуалност. Както и съселяните им. Днес онодееме (западно бълг. изговор на онодихме, с ударение на първото «е») царевицата - т.е. прекопахме я, поляхме я, обрахме я... Днес онодееме лозето – рязахме го, пръскахме го, плевихме го, копахме го... Онодееме черешите – варосахме ги, брахме ги... и т. н.
Но, забележете - с къщата например онодееме не върви! Ако сме я боядисвали – това си е боядисване, а не онождане. И с никой предмет не върви. Само с природата. Какъв усет, подсъзнателен, за живото! И за движещите му сили 


Банка

Веднъж имах един влог, към 680 долара в наша банка, която после стана италианска. Знаех си, че си ги имам тия пари на едномесечен срочен влог и си виках – ми те се умножават, сега не ми трябват... Така минаха 5-6 години, остро ми дотрябваха пари и аз отидох да си ги изтегля. С приятно предчувствие, че се е понатрупали още от лихвите.
Девойката на гишето обаче след голямо ровене из компютъра ми каза: нямате спестовен влог. Как да нямам, викам аз – ето ви документа! Договор с банката! Момент! – отвърна тя и се пъхна зад стъклена матирана врата, явно при шефката. Доста се забави, но накрая излязоха и двете, а началничката ми заяви: имате разплащателна сметка! Каква??? Никога не съм искала да имам разплащателна сметка, още по-малко в долари, и аз по принцип ненавиждам този вид сметки още от времето, когато имах такава в една банка, която после стана унгарска и която задължително плащаше първо парното (дето няма да ми го спрат), а после тока (ако има пари, но няма, и тока ми го спират).
Началничката ме просветли. Преди няколко години ръководството на банката взело решение (!) всички влогове под 1000 долара да се преобразуват в разплащателни сметки! Трябваше да уведомите клиентите си! – вече наистина се развиках аз. Сигурно сте уведомена, предположи тя. Покажете ми писмото, което сте изпратили до клиентите си! Не мога, аз съм отскоро... И колко пари има в сметката? – Има 550 долара. Само дето не припаднах. Те са ме крали систематично от няколко години. Не само, че не са начислявали лихви, но и 130 от моите лични долари ми бяха откраднали. За „обслужване” на разплащателна сметка във валута са си удържали всеки Божи месец от моите пари! Нито едно движение не е имало по тази сметка години! Но „обслужването” се е състояло.
Тогава прекратих всякакви отношения с тази институция. Бях ядосана до хистерия и си наложих да не мисля за тях. Отписах ги. Закрих и дебитната си карта, всичко, което ме свързваше с тях.
Но сега кръгът се затвори. Пак ще ми превеждат заплатата чрез тая банка.
Дали не крадат и от заплати?


Некролози

Един от автентично новите вицове: Внукът вижда дядо си, че чете некролози във вестника и му подхвърля: - О, дядо! Ти пак във фейсбук!...

След като се похилих с глас, се сетих за нещо. Ами само преди няма и двайсет години в никой вестник не се публикуваха некролози! Във вестниците преди девети септември – задължително! (имам два взети изпита по „История на българската журналистика”). След това – няма! Освен понякога две-три изречения за някой партиен функционер. Още по-рядко – траурни първи страници, предполагам, че много хора са им се кефили.
В българската традиция е да се поменават починалите с некролози, жалейки, помени – опело, третини, деветини, четиридесет дни, 6 месеца, година... Но през социализма тази традиция беше натискана към земята. Когато опяваха дядо, татко не влезе в черквата. Член на БКП, ще го „докладва” някой...
Размишлявах, защо наистина нямаше вестник с некролози? Все едно хората не умират при социализма. Едното светло бъдеще ги очаква.
Затова.