Ако знаеше само...има неуловими мигове на дните, в които дъхът ми спира и е само при теб.
Имам нужда да се събуждам с надежда,
да продължа с усмивка дори,
да обичам за двама,
да крещя без да дишам понякога,
да се изхвърля на гребена на най- голямата вълна и после да стигна като стрела дъното ( както исках да сторя с теб, в морето ), за да мога да плувам спокойно след това- оставила гнева и страстта си зад мен.
Да прощавам на себе си, заради съмненията в светлината,
да те настигна където и да си, където и да чакаш уморено,
да те погледна дълго,
да ме приемеш- да останем нататък..
Аз отдавна останах с теб.
Няма причина за това, единственото обяснимо се е случило. Аз се случих в него.
Има мигове, които вероятно няма да си спомня, когато вече ме прегърнеш. Но те няма да имат значение. Вече няма да имам нужда от нищо.