автор: Marlou

Моника разлисти на следващата страница. Дамата в черно се смееше злорадо и гледаше Иван право в кафявите му очи: „Май не ти стиска?!”
– подстрекаваше го тя. – „Нали искаш сърце за дъщеря си! Извади неговото. Той е на 15 – идеален е”. Иван мълчеше. „Искаш или не дъщеря ти да живее!” - белите й зъби контрастираха на черните одежди. На вратата се позвъни. Беше синът на съседите. Дамата в черно го покани да влезе. „Покажи му водната мелница” – изкомандва тя Иван. Иван поведе момчето към работилницата си в мазето. Докато то разглеждаше макета, Иван се зае да наточи два ножа един в друг. „Анелия е болна и няма да бъде в час – можеш ти да се представиш с него” – каза на комшийското дете. „Благодаря, чичо Иване!” Качиха се горе. „Глупак!” – нападна го дамата в черно – „Изпусна идеална възможност. Добре, че поне си наточил, ножовете. Фреди, седни с нас на вечеря” – покани момчето. „Може ли да видя Анелия първо?” „Не, Фреди. Тя не се чувства изобщо добре”. Докато режеше кекса за десерт, дамата в черно се поряза и изтърва ножа на земята. Облиза потеклата кръв. „Фреди, миличък, ще ми подадеш ли ножа?” Фреди се наведе, а тя взе другия нож от тавата с печеното и преряза гърлото му.
„Нееее” – Моника се събуди и се огледа. Отстрани до тялото й беше книгата, а върху крака й беше дама пика – един от младежите в купето, които играеха белот, й поиска картата. „Кошмар ли сънува” – попита я. „Явно е било кошмар” - отвърна и се вгледа в него – приличаше досущ на Фреди. На следващата гара останалите картоиграчи слязоха. В купето на Моника и момчето се настани двойка. Жената, цялата в черно, извади кекс и започна да го реже, но изтърва ножа. „Извинявай, ще ми го подадеш ли” – обърна се към юношата. „Нееее” – гласът на Моника изпълни целия вагон...