автор: vitoriovitalis

53. Колибата


Старият бобър се тюхка край колибката си.
Смяната свършва, а нищо не е готово. Къде ще спи семейството, когато дойдат новите летуващи ?
А къщичката е съвсем малка. Отпред има-няма три метра. В средата – отвор за вратата. Отляво и отдясно плетът е измазан с кал. Големият Лабо старателно го нарязва с мистрията на черти – да се държала по-здраво мазилката.
- Като баклава е. – одобрява Заекът, седнал на изкопа. Другите момчета се заливат от смях. Кръглата гола глава на Бобъра вече се е покрила с капчици пот. Прекрасен слънчев ден.
На дължина виличката е по-добре. Свряла се е между дерето на потока и пътеката, водеща по билото. Каква ти виличка ! Трийсетина литровици, начукани как да е от горските работници срещу две шишета с ракия. Основата е легнала направо на земята. Близнаците са утъпкали здраво почвата – подът, майко, ти е готов. Стената към стръмния бряг на дерето е измазана с кал. Отзад – още не е оплетена. Отстрани Вадо се мъчи с лесковите клони. Там е оставено място и за единствения прозорец.
- Лабчо, що не помогнете, мойто момче ! – примолва се на Заека главата на закъсалата фамилия. Той пасува. Мошеникът - брат му, решава да се намеси.
- Ставайте, мързеливци ! Който не работи, не трябва да яде ! – Бурен смях. Най-големият мързеливец ги призовава на работа. Не случайно той е и най-големият демагог.
Мошеникът обидено се хваща за дръжките на ръчната количка. Вито идва отгоре. Миро отива да помага на Вадо – все пак той им е братовчед.
Лабо изблъсква брат си от оплетената между две гредички част от страничната стена. Той се е писал специалист по мазането. Работи бавно, но с мерак. Като художник е. Човек на изкуството.
- Така, така. – радва се добродушният Бобър. Момчетата работят неохотно, но весело. Какво да правят ?
- Утре отиваме на Кралев връх. – изстрелва неочакваната новина Заекът.
- Кои вие, бе ? – Миро е рязък.
- Аз и брат ми. И който иска. – Заекът е насякъл толкова лескови клони, колкото Вадо не може да изплете за един ден.
- И ние, и ние ! – заподскачва Боби.
- Чакай да видим какво ще каже леля. – охлажда ентусиазма на брат си Вито.
- Ние няма да дойдем. – обявява Лабо.
- И аз. – Миро е солидарен с братовчедите си. - На вилата има още толкова работа.
Старият бобър слуша с тревога разговора на момчетата. Жена му - малко прегърбена, възрастна ниска мургавелка с късо подстригани черни коси, се появява някъде изотзад.
- Къде ще ходите ? Никъде няма да ходите !
- Ти да мълчиш ! – неочаквано грубо срязва Лабо майка си. –
Вече казах, че няма да ходим никъде. – И той шляпва с мистрията порция кал върху плета. Атмосферата става тягостна.
Заекът и Боби поемат нагоре към бараките. Мошеникът изсипва количка пръст и прави знак с ръка на Вито: да се омитаме. Отнякъде се появява луничавият Сашо. Невероятен досадник. Тръгва да върви надолу с тях, без да е канен.
Младежите се помайват по тясната пътека, отвеждаща по стесняващия се постепенно рид към нещо като връх. Наоколо са гъсти лешникови храсти. Излизат на малка полянка. Отдясно – голямо дърво. Вековен дъб с огромна корона. Тримата изглеждат със страхопочитание великана.
- Трябва да ви кажа, че тук е имало древно светилище. – обявява с апломб Мошеникът. – Даже са провеждани археологически разкопки.
Момчетата стигат до края на рида. Вдясно започват скали, отвесно спускащи се към пропастта. Тънка като конец пътечка води до колибка от брезови клони, опряла гръб в скалата. Това е вила Романтика - убежището на Чери, бащата на известната белвилска проститутка Мара. Отляво в песъчливите ровове се търкалят някакви камъни.
- Разкопките. – Любопитният Сашо слиза в дупките. Другите гледат отгоре.
Небето е синьо, без нито едно облаче. Слънцето пече здраво. Може да има змии. Сядат на самия купол на билото. Отпред се издига страховитата гола грамада на Кралев връх. Долу в ниското се вие пустият път. Реката едва се чува от тихия, но постоянен вятър. Мошеникът си запалва цигара.
- Дай една ! – Нахалният Сашо протяга ръка към кутията.
- Нещо друго ? - Мошеникът я напъхва в джоба на късите си
панталони. Тримата замълчават и се наслаждават на тишината и гледката.
Големият хвърля фаса и става. Другите автоматично го последват. Той кръшва в горичката отляво. Ще пикае. Момчетата застават от двете му страни.
Мошеникът приключва пръв и започва да поглажда с любов члена си. Вито му хвърля един предпазлив поглед. По-голям е, по-дебел, и почти цялата глава се показва. А неговата е покрита от кожичката съвсем догоре. Защо ли ? Той повтаря движенията на приятеля си, подражавайки му.
- Чекии ли ще биете ? – съвсем не на място се включва нахалникът Сашо. И той радостно размахва луничава ръка. Мисли си, че е намерил съмишленици. – Глей, глей ! - Оголил е съвсем обезформената главичка на члена си и така го е стиснал, че горкият е посинял от напрежение.
Мошеникът и Вито се споглеждат с презрение и отвращение. Главатарят изтръсква последните капки върху тревата, свива корем и закопчава не без труд панталонките си. Вито повтаря същото след него. Луничавият подтичва след тях.
- Боцмане, къде си, куче еднооко ? – подхваща Мошеникът.
- Тук съм, капитане ! Мочам отвисоко. – връща паролата
Вито. Двамата съзаклятнически се сбутват по рамената.
- Какво, какво ? – Сашо пак не е в час.