Май отдавна забравих перото,
не идват и римите нежни във мен...
а лиричното, горкото,
умира и превръща се във тлен.
Сив рефрен долавя мойто петолиние,
тананикайки ми "песента ти е изпята".
На пук на липсата на вдъхновение
ще драскам думи, докато ме заболи главата!