автор: vitoriovitalis

52. Вилата

Нади се е събудила по тъмно и слиза надолу през поляната.
Докато тя налива вода в тенджерите, готвачът пали голямата печка в лятната столова. Той пълни с кофа казана, в който приготвя чай за летуващите, и започва да реже на тънки ивици кашкавал и сирене в очуканите алуминиеви чинии. После донася касетката с домати, оставена предварително под тръбата, от която се лее водата, отклонена от потока. Хвърля по един мокър домат в чиниите.
Нади ги разнася по масите, сковани от нерендосани дъски, изгладени и потъмнели с годините. Остава да се нареже хляба. Той се раздава лично от готвача заедно с канчетата чай - когато хората дойдат за закуска.
Кузи и Бата се подават отгоре. Нади изважда от престилката си яйца. Счуква ги в една от чиниите и ги забърква с малко сирене върху огъня. Двамата ще слизат по работа в града. Мъжът й е решил да облицова цялата виличка с ламперия, а Бата няма търпение да се види с Лида. Уговорили са се да вземат джипката на Лесничейството долу на пътя. Не бива да закъсняват.
Семейството закусва мълчаливо. Липсва само Льоти - дъщерята. Тя е студентка и е на бригада с колегите си от Икономическия институт. Може и да дойде по-късно през лятото. Мъжете изпиват по още един чай и тръгват.
Нади започва да пренася тенджерите с гореща вода към постройката, минавайки покрай бараките на лагера. Летуващите още не са се събудили. Мястото на новата къщичка е оградено от трите страни с дебели брезови клони, заковани направо върху стъблата на дърветата, растящи наоколо. Отзад е стръмният скат на изкопа, набразден и настръхнал от съсечените с кирките горски корени.
Жената оставя тенджерите върху терасата и заразглежда за кой ли път вилата. Тя е прясно белосана с вар - отвън и отвътре. Отпред има голям прозорец, който гледа към Кралев връх. Отляво и отдясно – по едно малко прозорче към брезовата гора. Встрани се подава кюнец.
От вратата се влиза в малко предверие, което става кухничка за лошото време. В дъното е нагласена миниатюрна, но истинска готварска печка. Вляво е отворът за стаята, маркиран от три обелени борови греди, щедро намацани с безир. Вътре почти цялото пространство е заето от огромен дървен нар.
Таваните са от кована чамова ламперия. Мирише на боя. Подът е покрит с рендосани дъски. Покривът е пуснат малко напред - да заслонява терасата. Триъгълната дупка отгоре е закрита с наковани борови клони, що-годе еднакво дебели. Това е цялата вила.
Нади въздъхва и се хваща на работа. Най-напред тя почиства двора от всевъзможни боклуци, останали от строежа. После се залавя да стърже със старо бръснарско ножче стъклата на прозорците, зацапани от капки вар и боя.
Измита най-старателно всичко. Изхвърля боклука. Донася с кофи вода от потока. Добавя от горещата. Грабва калъп сапун и започва да търка дъските с една четка с остри и твърди жълти бодли, специално донесена за целта от Белвил.
Тръбата отсреща в Ученическия лагер свири за ставане. Работата не спира. Летовниците се размърдват постепенно. Чистенето продължава. Всичко трябва да свети.
Момчетата са свършили със закуската. Протягат се край ручея и се чудят какво да правят днеска. Старият бобър напразно се мъчи да ги накара да бачкат на виличката му. Горката е доникъде.
Нади слага ръце на кръста и вика Вито. На другите не може да се разчита. Ето - веднага си намериха някаква работа. Лелята и племенникът започват да мъкнат багажа нагоре.
Масата се слага на терасата, а столовете се подреждат около нея. Тя е пригодена така, че може да влиза и в кухничката – пак за лошото време. Освен другото, Нади е математичка. Всичко трябва да е точно.
Двамата оставят върху нара четири обемисти бали, обшити с дюшеклък и стари платове. Лелята грабва остър нож и решително ги разпаря. Отвътре започват да излизат вълшебни неща. За всичко е помислила предварително, за всичко се е погрижила добрата леля Нади ! И всичко е съвсем ново и чисто, направено специално за вилата. Кога ли ?
Дъските на нара се покриват с черги. Върху тях – дюшеци. После – дебели вълнени одеяла. Широки памучни чаршафи със сини ивици по краищата. Други хубави меки одеяла - за завиване. Най-отгоре – специално ушита кувертюра от ярко щампована плътна басма. Тя ляга като изляна върху нара. Отстрани се къдреят завеските й - точно на десет сантиметра от пода. Перфектно !
Къде изчезна грубият дъсчен нар ? Уютът влезе тихо и неочаквано в стаята като някакъв добър белвилски дух. Огромното легло става за всичко и те кани за игра и почивка.
Нади вади някакви ширити, развива хартийки с кабари, отваря кутийки... По прозорците и над отвора за стаята увисват весели перденца. Няма врата - за икономия на място. Площта на виличката е строго регламентирана от общината. Съвсем нови черги с ярки шевици покриват дъските на пода. И в къщата в Белвил няма такива. Лавиците в кухничката се изпълват с полезни и красиви вещи. Тя е донесла и саксии ! Може ли къща без цветя ?
Вито е очарован и възхитен от леля си. Той слага предпазливо ръка на слабото й рамо.
- Ти си голяма работа !
Леля му присяда на нара и се обръща с гръб, за да не я види момчето. Една сълза се подава от лявото й око.