автор: Kasiana

Душа, несъвместима със плътта
(кой знае как си се побрала в нея),
препускаш в прериите на нощта
и с водопадите шумящи пееш…

Не знаеш що е граница и глад,
летиш, където вятърно ти хрумне,
измисляш си игри на Рай и Ад
и будиш Слънцето в зори да лумне…

Заспиваш в миглите на влюбен мъж,
разискрила пламтящото му его,
прииждаш с ордите на рукнал дъжд –
земята да усмихнеш в лятна жега…
………………………………………

Косачът тленната, когато откоси,
ти пак в небесната зеница ще се рееш –
в очите смугли на щурците ще росиш
и песни за светулките ще пееш…