автор: Snejen_bor

Кошути полудели, разюздани мечти,
младост, пролет белнала,
я виж, къде лети,
над върхове залени от слънце и от цвят,
напъпила, съсухрена
върху самотен бряг.
Обрулени и голи овехнали мечти,
притихнали проблясващи
сълзици сред сплетни,
боза с мехури лъскави, пустееща земя,
скована и потънала
в студ и самота.
Спомени окастрени, озъбени мечти,
хилят се насреща ми
душата ми скимти,
изпепелени въглени, черен камънак,
сред тръни оживявам,
ще ги преследвам пак.