автор: vitoriovitalis

51. Денят

Най-напред трябва да се разтоварят кошовете с тютюн.
Момчето прекарва дебелото въже около самара на магарето, после - между пръчките на единия кош, и внимателно повдига товара. Жилите на вратлето му се издуват.
Животното дъвче спокойно. От дишането коремът му се издува и спада равномерно. Емето отпуска с едната ръка въжето, а с другата едва удържа коша, спускащ се от тежестта си по дървения самар като по релси. Готово ! Хайде сега и другия.
Магарето е разседлано и завързано за стълба на навеса. Момчето му сипва нещо за ядене. Сега трябва да се погрижи и за баща си. Качва се по циментовите стълби на етажа. Затопля чайника на котлона. Намазва две филии с топено масло. Занася едната с чаша липов чай в стаята на стария. Той още спи. Оставя ги на стола до леглото и се връща в кухнята да хапне нещо.
От площада се носи необичаен шум. Емето отваря балконската врата и се настанява от другата страна на масата, за да може да наблюдава спокойно гледката.
Героят е вирнал глава и го гледа отвисоко. Двата валяка пухтят и заравняват камънака пред паметника. Отзад загряват дзифта в големи тенекиени казани, под които са запалили огън. Работниците обикалят около пламъците - като дяволите в ада. Няколко групи мобилизирани чиновници разхвърлят с лопати трошените камъни пред черното стълбище на Горното кино.
Стига толкова. Емето измива надве-натри съдовете със студена вода и изприпква бос надолу по хладните циментови стъпала. Изпразва част от набрания в коша тютюн, сяда по турски, надява канап на иглата и започва да ниже.
Когато низата е готова, той става, за да раздвижи изтръпналите си крака, и я понася внимателно към другия край на двора. Покатерва се по дървената стълба към тавана на сайванта, маха райбера на вратичката, ловко служейки си с двете ръце, отваря я и приведен влиза под керемидите.
Тук е сушилнята. Вътре упойващо ухае на тютюн. Той завързва сръчно низата при другите и се обръща. Оттук се вижда задното дворче на Витови. Няма никой. Приятелите му са на планината. Той се стрелва като катерица надолу по дървената стълба. Тютюнът го чака под навеса. Низане и простиране до обяд. Шумът от площада не секва за миг.
Обядва сам в кухнята. Старият е изял закуската и дреме в леглото. Емето изнася съдините и му донася притопления обяд. После си прави укритие зад отворената врата на балкона и запалва цигара.
Долу работата на площада продължава с неотслабващо темпо. Вече асфалтират срещу кафенето. Валяците запечатват настилката точно пред къщата на момчето. От стола на Партията са донесли сандвичи на партийните работници. Те дъвчат, насядали по черните стъпала на Киното като птици върху телеграфните жици.
Емето изхвърля фаса през балкона. Слиза бавно по стълбището. Хванал го е канапът. Слънцето е напекло двора. В кошовете има още доста тютюн за низане. Портичката се отваря предпазливо. Патищата.
- Елате, бе, пичове ! – зарадва им се младежът.
Пат допушва цигарата си. Пит гледа малко нажалено. Двамата сядат и неохотно хващат иглите. Емето може и да почерпи после. Работата като че ли потръгва за момент. Но дребните близнаци не са от най-добрите работници.
- Хайде да видим докъде са стигнали на площада. – предлага след малко Пат. Низането му е омръзнало.
Емето го респектира с юнашка псувня. Старшият близнак се стяга и продължава да работи мълчаливо, но не за дълго. Прави се на дълбоко засегнат, хвърля недовършената игла и напуска двора. Пит остава. Той е по-кротък и се води. Двамата подхващат спокоен разговор. Следобедът изтича неусетно.
Портичката изскърцва. Майката и братът се връщат от полето с пълни кошници.
- Я да видя докъде сте я докарали ! – Престорено строго майката на Емето поглежда в кошовете. – Оставили сте и за нас.
- До под кривата круша. – Като закъсняло ехо се обажда и баткото.
Емето зарязва работата. Надзърта в кошниците и си пълни шепите с ябълки и круши-ранозрейки. Измива ги на чешмата и великодушно предлага една-две на Пит. Двамата заръфват с удоволствие. Майката се качва на етажа да види бащата. Братът оставя инструменти, стомни и друг багаж на местата им.
Младежите са свободни засега. Заслужен отдих. Те излизат на площада. Валякът работи на улицата, водеща към Джамията. Пресичат Главната и покрай хлебарницата отиват да разгледат асфалтирания участък. Там е пълно с любопитни хлапета. Те стъпват боси и оставят следи върху нагорещените от слънцето места.
Емето и Пит изпробват също асфалта. Дзифтът става за дъвка – доверяват им момчетата и се ухилват с почернели зъби. Други го мачкат в ръце. Трудно се измива. Пострадалите се струпват пред чешмата на Съда.
Слънцето залязва. На Емето му се доспива - сигурно от топлината на асфалта. В изстиващите казани той се превръща в големи бляскави черни кристали. Момчетата го чупят с камъни и го събират в джобовете. Изглежда, че ще им потрябва за нещо.
Пит маха с ръка на Емето, който се прибира в къщи. Утре пак ще се става рано.