Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 851
ХуЛитери: 3
Всичко: 854

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: Oldman
:: Elling

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОтникъде заникъде
раздел: Разкази
автор: copie

(продължение)

Селото имаше забележителности, разни зевзеци. Един прочут заядливец Кольо Шантавия все гледаше да ме уплаши: „Бегай бързо у вазе, че баба ти е станАла магарица!” Аз плача, той доволен. Или: „ДедА ти паднАл от джанкята и се пребил!” Аз пак плача. Имаше и хермафродит – Рада МъжА.
Този образ винаги заковаваше вниманието ми. Носеше мъжки дрехи, някаква стегната куртка, но и под нея си личаха големите му цици. Лицето му беше гладко и бяло под черния каскет. Говореше пискливо, движеше се само в мъжка компания и имам впечатлението, че тя го приемаше без резерви. На моите въпроси от баба получих отговор, че Рада се е казвал преди да стане мъж, ама вече са го знаели Рада и затова сега е Рада МъжА. Доста убедително обяснение  Представям си баба как се е затруднила.

Като казвам – движеше се в мъжка компания, подразбирам само едно – компания за пиене. В село се пиеше. Основно ракия, джанковица, това беше най-успешният плод на терена. Плюс сливи, череши, всякакви окапали плодове влизаха в джибрите. Иначе всички гледаха лозе, но гроздето ставаше слабо, затова му блъскаха захар за градус и наричаха виното „тънко”. Прозрачна и сладняща, тази течност се изпиваше без други затруднения, освен главобол, както и плодовата ракия. Пиеха мъжете, пиеха и жените. Баба ми наричаше нежно ракията „пукница”. Тя умря на 78, след като всяка сутрин (може би към 10-11) почваше с малка пукница, работеше, обядваше и лягаше да почива. Следобед – още пукница, вечеря, затваряше капаците на прозорците към седем, и лягаше да спи. Докато още гледаше кокошки – веднага, след като ги затвори. После по същия режим и без кокошки. Всеки път като отивах, заварвах отворена на масата „Турски народни приказки”. Останала от детството ми там, тя беше станала Книгата на баба. Питах я как не й омръзва, а баба ми отвърна: „Докато я свърша – вече съм забравила началото”. Милата ми баба. Беше учила до 4-ти клас, имаше красив почерк и четеше тези приказки поне десетилетие. Какво ли си е мислила, когато е заспивала? И колко малко това ме е вълнувало...

Но да се върна към пиенето. Нямаше по-естествено действие в село. Баща ми, когато е бил малко и ревящо бебе, е бил успокояван от баба си с коричка хляб, натопена в ракия. Емил Зола е изследвал наследствения алкохолизъм още през 19 век, но това е Франция. Не е България. Когато заведох първия си мъж (лека му пръст) на село, той се хвана да боядиса портата (за впечатление, само отвън), а баба седеше гордо на пейката и приемаше парада – хората я поздравяваха за работния зет. Един я попита: „Фата ли?” (хваща ли, с други думи – пие ли). Тя отвърна: „Ич!” А той се спря загрижен: „Да не е болен?” Не-пиенето беше толкова непривично и озадачаващо, че се смяташе за признак на болест.

В този контекст не е изненада, че първото ми напиване също беше на село в невръстна възраст. Сестра ми, три години по-голяма, тръгна на училище. Бях ужасно нещастна – тя на училище, аз не! Страшно исках да съм ученичка. Сестра ми татко я докара на село за зимната ваканция. И аз – почти на пет – заявих, че се прибирам с нея, защото ще ходя на училище. Не ми обърнаха особено внимание, но краят на ваканцията дойде, татко пристигна да прибере сестра ми, а аз се запънах – утре идвам с вас, искам на училище! Баба беше изпържила кюфтета (Боже, как ги правеше толкова вкусни?), а дядо донесе от избата прозрачно вино. И ми сипаха. Приятно беше... не знам колко пих. Само помня как подът на стаята се наклони и поех с дясно рамо към него, и не можех по никакъв начин да преодолея двата метра, които ме деляха от леглото. И нищо друго. На следващия ден се събудих късно, татко и сестра ми бяха заминали. Като си помисля – поучителна история. Как чрез алкохол да спрем порива на децата си към знания 

Когато съм се родила, била е свирепа снежна зима. Татко (беше лесовъд, работил из половин България) бил командирован в съседен на селото си град и довел при родителите си бременната мама и сестра ми. През януари снегът натрупал метър и половина. Копаели тунели. На 31-и дядо взел шейна от съселянин и закарал мама в града. Вечерта съм се родила – в сняг и студ. Била съм грозно бебе, когато донесли децата за първо кърмене в стаята, мен ме дали на циганката до мама. Засукала съм малко, докато сестрата изпищяла – объркани номера! И ме пренасочили. Но нищо не е без последици. Какви са - ще се разбере накрая.

Поне някои неща засега са ясни - защо боготворя лятото. Защо са ми интересни вещиците. Защо обичам вино. Защо ми е мъчно, че децата ми си нямат село.


Публикувано от alfa_c на 30.11.2009 @ 18:30:28 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   copie

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Лопата218
автор: nickyqouo
388 четения | оценка 5

показвания 30883
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Отникъде заникъде" | Вход | 7 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Отникъде заникъде
от radi_radev19441944 на 30.11.2009 @ 18:57:25
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Все повече ми харесват твоите спомени. Много си сладкодумна :)


Re: Отникъде заникъде
от ANG на 30.11.2009 @ 19:29:05
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
чета всичко - дали не разказваш и моите спомени...


Re: Отникъде заникъде
от libra на 30.11.2009 @ 21:21:43
(Профил | Изпрати бележка)
копи, много увлекателно разказваш:)
аз никога не съм си имала село..


Re: Отникъде заникъде
от fingolffin на 01.12.2009 @ 06:43:49
(Профил | Изпрати бележка)
Страхотия си! Следя и чакам продължение.


Re: Отникъде заникъде
от margi на 01.12.2009 @ 10:34:53
(Профил | Изпрати бележка)
Ех че хубаво любима, а аз съм си нямала село, все съм си мислела какво ли щеше да се случи, ако имах.Ей сега разбрах!


Re: Отникъде заникъде
от sradev (sradev за пощите go.com go2.pl wp.pl) на 02.12.2009 @ 19:14:08
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
млечна сестрица


Re: Отникъде заникъде
от doriana-doriana на 17.12.2009 @ 09:04:20
(Профил | Изпрати бележка) http://doriana129.wordpress.com/
Ех, и аз понякога си давам сметка защо....някои работи!!!
:)))
Беше ми ужасно приятно да прочета това произведение, бях неподготвена, а седя на стол с колелца и колелцата се търкулнаха някак си и.....не двата метра, а единия под масата....смях!!
Благодаря!
:)