Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Maryjo71
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13947

Онлайн са:
Анонимни: 455
ХуЛитери: 6
Всичко: 461

Онлайн сега:
:: lirik1
:: lamarinnn
:: marathon
:: pavlinag
:: Heel
:: svdonchev

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОтникъде заникъде
раздел: Разкази
автор: copie

(продължение)

Селото имаше забележителности, разни зевзеци. Един прочут заядливец Кольо Шантавия все гледаше да ме уплаши: „Бегай бързо у вазе, че баба ти е станАла магарица!” Аз плача, той доволен. Или: „ДедА ти паднАл от джанкята и се пребил!” Аз пак плача. Имаше и хермафродит – Рада МъжА.
Този образ винаги заковаваше вниманието ми. Носеше мъжки дрехи, някаква стегната куртка, но и под нея си личаха големите му цици. Лицето му беше гладко и бяло под черния каскет. Говореше пискливо, движеше се само в мъжка компания и имам впечатлението, че тя го приемаше без резерви. На моите въпроси от баба получих отговор, че Рада се е казвал преди да стане мъж, ама вече са го знаели Рада и затова сега е Рада МъжА. Доста убедително обяснение  Представям си баба как се е затруднила.

Като казвам – движеше се в мъжка компания, подразбирам само едно – компания за пиене. В село се пиеше. Основно ракия, джанковица, това беше най-успешният плод на терена. Плюс сливи, череши, всякакви окапали плодове влизаха в джибрите. Иначе всички гледаха лозе, но гроздето ставаше слабо, затова му блъскаха захар за градус и наричаха виното „тънко”. Прозрачна и сладняща, тази течност се изпиваше без други затруднения, освен главобол, както и плодовата ракия. Пиеха мъжете, пиеха и жените. Баба ми наричаше нежно ракията „пукница”. Тя умря на 78, след като всяка сутрин (може би към 10-11) почваше с малка пукница, работеше, обядваше и лягаше да почива. Следобед – още пукница, вечеря, затваряше капаците на прозорците към седем, и лягаше да спи. Докато още гледаше кокошки – веднага, след като ги затвори. После по същия режим и без кокошки. Всеки път като отивах, заварвах отворена на масата „Турски народни приказки”. Останала от детството ми там, тя беше станала Книгата на баба. Питах я как не й омръзва, а баба ми отвърна: „Докато я свърша – вече съм забравила началото”. Милата ми баба. Беше учила до 4-ти клас, имаше красив почерк и четеше тези приказки поне десетилетие. Какво ли си е мислила, когато е заспивала? И колко малко това ме е вълнувало...

Но да се върна към пиенето. Нямаше по-естествено действие в село. Баща ми, когато е бил малко и ревящо бебе, е бил успокояван от баба си с коричка хляб, натопена в ракия. Емил Зола е изследвал наследствения алкохолизъм още през 19 век, но това е Франция. Не е България. Когато заведох първия си мъж (лека му пръст) на село, той се хвана да боядиса портата (за впечатление, само отвън), а баба седеше гордо на пейката и приемаше парада – хората я поздравяваха за работния зет. Един я попита: „Фата ли?” (хваща ли, с други думи – пие ли). Тя отвърна: „Ич!” А той се спря загрижен: „Да не е болен?” Не-пиенето беше толкова непривично и озадачаващо, че се смяташе за признак на болест.

В този контекст не е изненада, че първото ми напиване също беше на село в невръстна възраст. Сестра ми, три години по-голяма, тръгна на училище. Бях ужасно нещастна – тя на училище, аз не! Страшно исках да съм ученичка. Сестра ми татко я докара на село за зимната ваканция. И аз – почти на пет – заявих, че се прибирам с нея, защото ще ходя на училище. Не ми обърнаха особено внимание, но краят на ваканцията дойде, татко пристигна да прибере сестра ми, а аз се запънах – утре идвам с вас, искам на училище! Баба беше изпържила кюфтета (Боже, как ги правеше толкова вкусни?), а дядо донесе от избата прозрачно вино. И ми сипаха. Приятно беше... не знам колко пих. Само помня как подът на стаята се наклони и поех с дясно рамо към него, и не можех по никакъв начин да преодолея двата метра, които ме деляха от леглото. И нищо друго. На следващия ден се събудих късно, татко и сестра ми бяха заминали. Като си помисля – поучителна история. Как чрез алкохол да спрем порива на децата си към знания 

Когато съм се родила, била е свирепа снежна зима. Татко (беше лесовъд, работил из половин България) бил командирован в съседен на селото си град и довел при родителите си бременната мама и сестра ми. През януари снегът натрупал метър и половина. Копаели тунели. На 31-и дядо взел шейна от съселянин и закарал мама в града. Вечерта съм се родила – в сняг и студ. Била съм грозно бебе, когато донесли децата за първо кърмене в стаята, мен ме дали на циганката до мама. Засукала съм малко, докато сестрата изпищяла – объркани номера! И ме пренасочили. Но нищо не е без последици. Какви са - ще се разбере накрая.

Поне някои неща засега са ясни - защо боготворя лятото. Защо са ми интересни вещиците. Защо обичам вино. Защо ми е мъчно, че децата ми си нямат село.


Публикувано от alfa_c на 30.11.2009 @ 19:30:28 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   copie

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

04.12.2021 год. / 17:58:53 часа

добави твой текст
"Отникъде заникъде" | Вход | 7 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Отникъде заникъде
от radi_radev19441944 на 30.11.2009 @ 19:57:25
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Все повече ми харесват твоите спомени. Много си сладкодумна :)


Re: Отникъде заникъде
от copie на 30.11.2009 @ 21:07:27
(Профил | Изпрати бележка)
О, Ради! засега приключвам, и книгата се напълни, и аз нямам други идеи. Още не гледам напред... да мине време
Това го написах снощи. Имам да довършвам няколко "Дребосъци", сигурно ще ги пусна. Нека книжката се роди, после ще му мисля
10х!

]


Re: Отникъде заникъде
от ANG на 30.11.2009 @ 20:29:05
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
чета всичко - дали не разказваш и моите спомени...


Re: Отникъде заникъде
от copie на 30.11.2009 @ 21:01:48
(Профил | Изпрати бележка)
:) нали сме в един егрегор

]


Re: Отникъде заникъде
от libra на 30.11.2009 @ 22:21:43
(Профил | Изпрати бележка)
копи, много увлекателно разказваш:)
аз никога не съм си имала село..


Re: Отникъде заникъде
от copie на 30.11.2009 @ 22:38:16
(Профил | Изпрати бележка)
либра, още по-ценно ми е, че харесваш!
тези точно села май са само истории, нечии спомени :(

]


Re: Отникъде заникъде
от fingolffin на 01.12.2009 @ 07:43:49
(Профил | Изпрати бележка)
Страхотия си! Следя и чакам продължение.


Re: Отникъде заникъде
от copie на 01.12.2009 @ 21:29:19
(Профил | Изпрати бележка)
10х! добре, че ти харесва, аз все още се безпокоя, че всичко е много лично

]


Re: Отникъде заникъде
от margi на 01.12.2009 @ 11:34:53
(Профил | Изпрати бележка)
Ех че хубаво любима, а аз съм си нямала село, все съм си мислела какво ли щеше да се случи, ако имах.Ей сега разбрах!


Re: Отникъде заникъде
от copie на 01.12.2009 @ 21:22:30
(Профил | Изпрати бележка)
нез, може би и в София е имало купон? но мисля, че не е бил толкова готин :) Простор и свобода беше село! Аромати и вкусове, цветове, светлосенки и ярко слънце
Дано наистина съм ти предала какво беше!

]


Re: Отникъде заникъде
от sradev (sradev за пощите go.com go2.pl wp.pl) на 02.12.2009 @ 20:14:08
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
млечна сестрица


Re: Отникъде заникъде
от copie на 03.12.2009 @ 19:28:42
(Профил | Изпрати бележка)
:))))) знаем се, и вещиците си знаем

]


Re: Отникъде заникъде
от doriana-doriana на 17.12.2009 @ 10:04:20
(Профил | Изпрати бележка) http://doriana129.wordpress.com/
Ех, и аз понякога си давам сметка защо....някои работи!!!
:)))
Беше ми ужасно приятно да прочета това произведение, бях неподготвена, а седя на стол с колелца и колелцата се търкулнаха някак си и.....не двата метра, а единия под масата....смях!!
Благодаря!
:)


Re: Отникъде заникъде
от copie на 19.12.2009 @ 00:24:08
(Профил | Изпрати бележка)
Дориана! понякога... коментарите ме улучват право в сърцето :)
Аз ти благодаря!
(под масата е вълшебно пространство, жалко, че с годините се забравя)

]