автор: elidan

Булевардът усмихва се празнично,
озарен от неонов порой,
всички майки купуват подаръци,
аз-отново цветя,четен брой.

Във паважа се взирам безцветния
и отдавна не търся покой.
Дали спомнят си старите кестени,
че от тук е минавал и той?

И дали си го спомнят другарите
от невинните детски бели?
Днес дали му отливат от чашите?
Булевардът усмихнат мълчи.

А дали си го спомня момичето
със очите, безпаметно сините,
на което за пръв път”Обичам те”
с трепет е промълвил?

Булевардът усмихва се празнично,
Всички хора днес стават добри.
Нямам сили дори да заплача,
а от вътре боли ли,боли.........

Под студения,белия мрамор,
мойто скъпо дете днес лежи,
а на метри от него-момичето,
дето чуло последно”Обичам те”
моят син да шепти..............