автор: HariMarSui

Много, много малка беше пчеличката. Току що се излюпи и литна. Измори се. Крилцата и още не бяха укрепнали. Стигна до реката.
- Ти коя си? Мога ли да пия от водата ти?
- Аз ли? Аз съм река. Можеш да пиеш, но водите ми са бързи. Ще те отнесат.
- О, о , страшно е.
- Ей, ела насам. На листенцата ми има още капки от дъжда. Ела, ела. Тук съм.- повика я едно цвете.
- Дъжд ли? Какво е дъжд? - попита пчеличката и забръмча на едно място.
- И това е вода, но пада от небето. Понякога и тя е силна и студена. И от нея трябва да се пазиш - каза реката.
- И когато задуха вътъра е опасно за теб. Той превива клоните на дърветата чак до земята - допълни цветето.
- З-з- з о, колко много неща знаете. Колко много научих от вас. Благодаря ви . А цветята и те ли са опасни? И от тях ли да се пазя?
- И това ли не знаеш? За това ли кацна само за малко на листото ми и отлетя? Не се страхувай от нас. Ние ви обичаме. Чакаме ви даже, да кацнете, да вземете от прашеца ни. Той полепва по крилцата ви и когато кацнете на друго цветче го оставяте там. Благодарение на вас цветчетата стават плодове. Погледни малиновия храст- каза цветето- има цветчета , има вече и плодове.
- З- з- з зная вече толкова неща. Ще разкажа всичко това на сестричките си- разбърза се пчаличката.
- Ела, ела. Вземи от моя нектар. Нали и мед трябва да има-извика цветето.
Пчеличката потопи хоботчето си за миг и литна.
- Довиждане... Ще дойда пак... З- з- з Ще дойда...