автор: ringo

Когато съм заминал
казват,
че много си плакала.

Плакали с тебе
дърветата,
плакали
малките птици,
плакало даже небето.
Дърветата съблекли
листата си,
за да облекат
твоята мъка.
Птиците полетели
на юг,
за да я отнесат надалеч.
А небето
тъжало
и плачело
с есенни
тежки
сълзи.
......
После
при теб дошъл Другия.
С думи сладки
събудил сърцето ти.
С ръце
по-нежни от моите,
милвал косите ти.
С устни по-топли
от моите,
целувал очите ти.
Животът
прекрасен бил пак,
щастливите хора тъй много.
В този миг
вятърът вътре се втурнал
и моята снимка съборил.
Но ти нищо не си забелязала.
После
ръка за ръка
навън сте изтичали,
а в празната стая
останали
стъпкани
една снимка
и една
голяма любов.