автор: valer4o123

Убиха ме.
Не питай как.
Не искам да се връщам
във онзи неизвестен мрак.
Все пак обаче ще разкажа.
Но само и единствено на теб.
Защото само теб засяга
и само ти се вписваш в този ред.

По пътя си аз срещнах войн.
Но беше силен за завиждане.
И хвърли ръкавицата към мене той,
с две думи:предизвика ме.

Залогът беше ти:
дали да бъдеш жива или мъртва.
И за да не те той нарани,
реших да стана аз погребаният в църква.

Тъй, и двамата си взехме мечове еднакви.
Тъй, и двамата заехме се да се бронраме.
И, вярваш или не, какво ще правим
и двамата разбирахме.

Така започна се дуела.
Но войнът бе по-ловък и се убедих:
Е,явно е: Съдбата е изплела
той да победи.

Така се бихме под небето-
той махна не веднъж и не веднъж аз го блокирах.
Но ето че се случи както подозирах-
дори не смогнах да узная как прободе ми сърцето.